Bulgarian (BG)English (UK)

janita hristova 04 40 20Царица Августиада 2020

Жанита ХРИСТОВА:

Харесвам си града, горда старозагорка съм

Жанита Христова бе избрана за Царица Августиада за 2020 година по време на Фестивала на виното и културното наследство „Августиада“, който се проведе преди дни. Тя е на 17 години, възпитаничка на XI основно училище „Николай Лилиев“ в Стара Загора, а в момента ученичка в XII клас в езиковата гимназия „Ромен Ролан“ с профил английски и немски език.

Жанита 7 години тренира латино-американски танци. Сега не се занимава като състезател, но продължава да се развива в танцувалното изкуство, прави свои хореографии.

 – Жанита, какво Ви мотивира да се включите в конкурса за Царица Августиада?

– За идеята ме запалиха от Международния младежки център, където използвам зала за тренировки по танци. След това сама се информирах за конкурса, за неговия статут, каква е мисията на Царица Августиада. Прецених, че това е нещо, което мога да изпълня, и се мотивирах да го направя.

Почувствах се на мястото си по времето на кастинга. Преди конкурса имахме подготовка. Разгледахме Регионалния исторически музей, Античната улица в Стара Загора, други забележителности. След това посетихме винарна, в която се запознахме с процеса за създаване на виното. В самия ден на конкурса имахме три кръга – първият, облечени с дънки и брандирана тениска на Августиада, вторият кръг с официални рокли, а след това с рокли от спектакъла „Атила“ на Държавна опера-Стара Загора. Всички момичета бяха много красиви и заслужаваха титлата. В деня на конкурса останахме 13, които имахме истинското желание и мотивация да следваме мисията на Царица Августиада. Всички бяхме достойни.

Трудно е да кажа сама с какво съм заслужила оценката на журито. Хора от публиката ми казаха,

че съм била най-усмихнатата по време на конкурса

Мисля, че това може да е било важен фактор. Наистина, аз се забавлявах през цялото време, беше ми приятно. Очевидно и журито, и организаторите са го забелязали.

По време на кастинга имахме възможност да разкажем защо участваме в конкурса. Аз споделих, че съм мотивирана да изпълня мисията на Царица Августиада и че желая да допринеса към фестивала, отразявайки това, което съм научила по време на подготовката за него. Беше ми наистина интересно. Предполагам, журито се е повлияло от отговора ми.

– Какви задължения Ви носи титлата?

– Първият ми ангажимент вече мина. В последния ден на фестивала връчих наградите на отличените вина.

Следващият голям ангажимент предстои през октомври. Ще бъде записан рекламен клип за България, който ще бъде представен в Китай, Япония и Южна Корея. Аз ще участвам в този клип.

– Красотата предимство ли е или отговорност?

– Според мен красотата е и предимство, и отговорност.

Не може човек да разчита само на външния си вид. Важно е да има желание да научи нещо ново

и да се развива.

– Била сте в САЩ през последната година. Какъв беше поводът за посещението Ви отвъд океана ?

– Заминах там чрез спечелена пълна стипендия, отпусната от Държавния департамент на САЩ. От цяла България бяха избрани само 20 от 400 кандидати по тази програма през миналата година. Бяхме изпратени в САЩ с целта да популяризираме България. Бяхме в малки градове, до 30-40 хил. жители,  където никой не познава страната ни и ние бяхме първите, които им я представихме. Всички, с които се запознах там, видяха България чрез мен. Сигурна съм, че се справих успешно и те имат много добре мнение за родината ни. Смятам, че изпълних мисията си на посланик на България.

janita hristova 05 40 20

– Къде бяхте Вие, какво Ви впечатли?

– Бях в щата Тексас, в град Бърлсън. Бях настанена в местно семейство, което не получава никакви средства относно грижите към мен. Приеха ме в дома си само от интерес да научат нещо ново. Семейството, в което бях, имаше две деца – момиче на 12 г. и момче на 14 г.

Усетих голям интерес към България. Особено от по-малки деца

Моя задача бе да ходя в училища, като най-често правих презентации пред ученици от I до V клас. Проявяваха искрен интерес, задаваха ми всякакви въпроси. Бяха много любопитни. Бях един от първите чужденци, които срещат в живота си. Знам, че им направих добро впечатление, защото малко след първите ми изнесени презентации имах рожден ден, който децата уважиха. От тях получих писма, с които искрено ми благодариха. Бяха нарисували българското знаме и се бяха разписали с тяхното име на кирилица.

Навсякъде говорих за нашата култура и история, учих ги на нашата писменост. Много им беше интересно като разказах за шествието за 3 март в Стара Загора с 300-метровото знаме. Много от децата обещаха, че като пораснат ще дойдат тук на 3 март…

– Какво учат Вашите връстници в САЩ?

– Ходих на училище в държавна гимназия и имам много добри впечатления и от учителите, и от организацията на училищния живот. Разбрах, че при тях не са задължителни някои предмети, които тук са основни, например история и география. Но пък

те се насочват по-тясно към това, което им представлява интерес спрямо бъдещата им професия

Наблягаше се много на спорта, което ме подтикна и аз да пробвам нови неща. Бях в отбора на училището по лека атлетика – с бягане 800 м и овчарски скок… Стана случайно, но ми остана добър спомен. Сега ми предстоят приравнителни изпити за пропуснатия ми 11 клас в гимназията, но ако ми остане време, бих потърсила възможности и тук да се развивам с леката атлетика.

– Ще бъдете абитуриентка тази година, а след това накъде?

– Първото ми желание е и ще кандидатствам в Американския университет в Благоевград, насочила съм се към Международни отношения и политология. Реших да остана в България. Преди да ида в САЩ имах идеята да уча в чужбина. Нагледах се, хареса ми, но като останах за по-дълъг период от време, не се усещах така, както се чувствам тук. Сигурна съм, че ще остана тук.

– Защо?

– Може да има реализация за младите и в България. В САЩ спечелих конкурс за есе на тема за политически или икономически проблем, засягащ родната ни държава. Писах точно за това как младите хора на България заминават в чужбина, развиват вече развитите държави и бягат от това, което могат те сами да развият у нас. В есето коментирах и това как сега се смята, че като заминеш да учиш в чужбина – значи си успешен. Аз не съм съгласна, че това е голям фактор в успеха. Дори и аз усещах такова напрежение, че трябва да замина в чужбина, още повече като завършвам езиковата гимназия. Аз смятам, че

в България има престижни университети, от които може да получиш достатъчно знания и възможности

Още повече, че по мои наблюдения някои млади хора, които излизат навън, не отчитат толкова качеството на университета, а просто идеята да учат в чужда държава. Аз мисля, че мога да постигна успехи и тук, с българското.

Бих се върнала и в Стара Загора. Всеки, който съм довела тук, остава с добро впечатление. И аз оцених моя роден град, след като видях и други места. Харесвам си града, горда старозагорка съм. Бих се върнала, ако имам възможност, а и се надявам да мога да си развия такава сама.

Затова бих пожелала на моите връстници да оценяват, това, което получаваме като възможност тук и да не изключват връщането си в Стара Загора като вариант за реализация. Градът има голяма възможност да се развива и той го прави в момента.

Призовавам ги да гледат по-малко на чуждото, да проявяват интерес към българското

и да вземат участие в културно-историческите ни събития.

NBP.bg, Радослава РАШЕВА

Организатори

карта

МЕЖДУНАРОДНИ ПАРТЬОРИ
partn meg

ПАРТНЬОРИ И СПОНСОРИ

карта

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ
partn meg

Партньори и спонсори

карта

Партньори и спонсори

карта

 

Партньори и спонсори

карта